На 17 септември почитаме Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов
През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си „София“, което значи „премъдрост“. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.
Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.
Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това император Адриан (117-138) заповядал да ги доведат при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.
Момичетата не издържат на изтезанията и умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни
Зограф: Таня Кондова-Пенева
Стенопис в църквата „Св. Пантелеймон“ – гара Бяла, 2019г.