Рождество Христово
На 25 декември, в България, а и в целия християнски свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа. Този свят празник се свърза с християнската религия и култура – с рождението на Иисус Христос. То е описано в евангелията на Лука и Матей – библейски книги от Новия завет.
Те разказват за родителите на Иисус – Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на съпругa. Опитали се да отседнат в странноприемница, но не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по онова време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус. Според евангелията, на небето изникнала необикновена светлина и пред намиращите се наоколо пастири се появил ангел. Той им казал, че в тази свята нощ на света се е родил Спасителя и така те станали първите, които се поклонили на християнския Бог.
Според религиозните вярвания именно идването на Христос на земята се дало началото на една нова ера в човечеството. Според източниците, в нощта на рождеството почитта си към младия бог показали и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.
Именно тези събития дават началото на празника, който днес наричаме Коледа. В България той започва още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците тръгват момчета – коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „Бог се роди, Коледо“.
Макар да е свързвано с християнската религия и вярвания, Рождество Христово се отбелязва и от много страни, изповядващи други религии. В тях то се е превърнало повече като един вид светски празник, свързан с раздаването на подаръци. Въпреки различните им вярвания, хората навсякъде по света са започнали да възприемат Коледа като един ден, който сплотява и сближава, един ден, който ги прави дори и малко по-добри.
Иконографията на Рождество Христово
Пещерата
Сцената на Рождество Христово обикновено се изобразява на фона на пещера или под навес, както на много саркофази в западната иконография. Над мястото, където по предание се е родил Младенецът, по нареждане на императрица Елена през 4 в. е издигната базилика, като нейният олтар е бил поставен точно над самата пещера. Пещерата се споменава и в апокрифната литература: в Евангелието на Псевдо-Матей, Първоевангелието на Яков, Евангелие за детството на Иисус и др.
Планината, в която обикновено се изобразява пещерата, традиционно се асоциира с Богородица, а пещерата се тълкува като нейната утроба. Пещерата символизира също така и падналия свят, в който възсиява “Слънцето на правдата” – Христос.
Яслата
В пещерата ние обикновено виждаме ясла, в която Мария е положила увития в пелена Младенец (Лука 2:7). За това благовести и ангелът на пастирите (Лука 2:12) като на изпълнение на старозаветното пророчество. Св. Йоан Златоуст говори, че яслата изобразява небесния престол, а животните – предстоянието на ангелите. В доиконоборческата иконография на Рождество Христово, в паметници като палестинския реликварий от Ватикана и двете икони със Синайската планина, яслата отчетливо се уподобява на олтара на базиликата на Рождество във Витлеем. На тези изображения в нишата на олтара се вижда висяща на верига лампада. По този начин яслата се уподобява и на дискос, на който лежи Агнецът – небесният Хляб и Хляб на живота. Яслата се явява също така и предобраз на смъртния одър на тялото на умрелия Господ, а младенческите пелени – погребалната плащеница. Близо до яслата и Христос се изобразяват животните – вол и осел. Те не се споменават в евангелията, но традицията свързва тяхното изображение като изпълнение на пророчеството на Исайя: “Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си, но Израил не Ме познава, Моят народ не Ме разбира” (Ис. 1:3). За това говори и апокрифното Евангелие на Псевдо-Матей. Тълкувателите на този сюжет са единодушни, че волът е символ на родения в закона Израил, а оселът е символ на езичниците. И между тях се изобразява божественият Младенец, освобождаващ ги от ярема: едните – от ярема на закона, а другите – от поклонението на идолите. Едните са този избран “остатък” от старозаветната Църква, който ще влезе в Църквата на Новия Завет, а на другите едва сега се открива възможността за истинско богопознание. В Русия поради загубеното разбиране на първоначалния смисъл на изображението на вола и осела често ги заменят с обичайните за селския бит крава и кон.
Богородица – седяща до яслата или лежаща на одър в иконите
Централно положение в композицията на Рождество заема Божията майка, с което се подчертава нейното място и роля в плана за човешкото спасение. В доиконоборческото изкуство тя се изобразява или седяща до яслата, или лежаща на одър. Седящата до яслата Мария е образ на безболезненото раждане на Христос, на непостижимото девствено рождество на Тази, Която е “преди Рождеството Дева и в Рождеството Дева и след Рождеството Дева”. До нас са достигнали малко изображения на седящата Богородица в композицията на Рождество. На византийските и руските икони тя обикновено се рисува лежаща, с което се подчертава реалността на Рождеството и най-вече на Боговъплъщението.
Пастирите
Друг важен елемент от композицията на Рождество е изображението на пастирите и влъхвите. Пастирите, тези прости и неизкушени души – първи от всички хора са узнали за Рождеството на Спасителя. Самият Господ в Своето пришествие е възвисил образа на пастиря, казвайки за Себе Си “Аз съм добрият Пастир”. Пастирите в изображенията на Рождество изразяват невероятния, удивителен детски възторг и упование в чудото, на който са способни само “чистите по сърце” и “бедните духом”. Обикновено пастирите се рисуват двама или трима, като един от пастирите често свири на свирило, и на тях благовестят ангелите (Лука 2:8-16). Този мотив може да се разглежда като проста жанрова сцена, но в иконата има съвсем конкретен смисъл: изкуството (музика, пеене) и науката (мъдрите влъхви) принасят на Бога слава, като възпяват Богомладенца и Му се посвещават, а следователно и освещават в акта на обновление на вселената. Неуките пастири първи от целия израилски народ дошли да се поклонят на рождението на Месията и станали “начатък на еврейската църква”.
Звездата
На върха на иконата се вижда сегмент от небето и изображение на звезда, от която понякога изхожда лъч. Често вниманието на няколко групи персонажи в иконата на Рождество се оказва съсредоточено върху звездата: тя е пътепоказателят към Христос на влъхвите, на нея се удивляват пастирите, около нея славославят ангелите. По този начин звездата се определя като централната ос на композицията, а лъчът, падащ върху яслата на Младенеца, показва главното чудо в този момент: Рождението на “Съществуващия преди всички векове”, на полагането в ясла на Необятния, на повиването в пелени на Този, Който “покрива небето с облаци”. Ориген приема звездата като изцяло материално явление. Според св. Йоан Златоуст звездата не е просто физическо явление, но особена разумна “ангелска сила”. Звездата е тълкувана и като Светия Дух. На някои късни изображения на Рождество през 17-18 в. звездата е заменена от ангел. Според Евангелието от Матей (2:1), звездата е водила влъхвите към родения Спасител “и останала над мястото, където бил Младенецът”.
Влъхвите
Влъхвите (Мат. 2:1-12) в определeн смисъл могат да се противопоставят на пастирите. Те са учени, които познават цялата човешка мъдрост и достъпно познание на езичниците за Божията премъдрост. Апокрифното предание посочва, че влъхвите са били трима персийски царе, учили при пророк Валаам, на които той оставил своите пророчески книги и наредил да следят за появата на нова звезда на небето – звездата на Яков (Числ. 24:17). И действително те търсили на небето и на земята само истината и не се спрели пред никакви препятствия, когато благовестието за раждането на Този, Който е казал за Себе Си “Аз съм пътят и истината, и животът”, им се явило във вид на звезда. Дошлите да се поклонят на Спасителя на света източни царе представляват “начатък на Църквата сред езичниците”. Св. Григорий Палама, опирайки се на пророчеството на Исайя (19:1, 23-24) за това, че в тези дни първите народи, които ще служат на Бога, ще бъдат египтяните и асирийците, а с тях и Израил, пише, че то се е сбъднало, “защото след поклонението на влъхвите е последвало Неговото бягство в Египет, благодарение на което Той освободил египтяните от служение на идолите, а след завръщането Си Той избрал Своя дял от народа Божи из средата на Израил”. Изображението на влъхвите обикновено съответства на трите архетипа на човешката възраст: старец, зрял мъж и младеж. По този начин се подчертава, че “откровението се дава на хората независимо от тяхната възраст и жизнен опит”. Влъхвите принасят на Бога дарове: злато, ливан и смирна (миро) – своята наука, любов и послушание, според тълкуванието на св. Йоан Златоуст. Бл. Августин и св. Григорий Двоеслов виждат в даровете на влъхвите изповядване на Христос като цар в принасянето на златото, като Бог в приношението на ливана и като човек в принасянето на смирната. Св. Григорий Палама пише за това: “влъхвите принесли злато, ливан и смирна” на Този, Който със смъртта Си (символ на която е смирната) ни дарува божествен живот (образ на който е ливанът) и ни дари божествено озарение и царство, което се изобразява от златото, принесено на Началника на вечната слава.
Имен ден празнуват: Христо, Христина, Христофор, Радост, Радостин, Радостина, Радослав, Райко, Радка, Румен, Румяна, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кристияна, Кристиян, Йосиф, Божан, Божана, Божена, Божин, Божил, Радомир и др.
Зограф: Таня Кондова-Пенева
Стенопис в църквата „Св. Пантелеймон“ – гара Бяла, 2018г.