Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от българския народ Св. Петка Българска е една от най-обичаните светици не само в България, но и в целия православен свят. Тя е покровителка на брака и плодовитостта.

Св. Петка е живяла в края на Х и началото на ХІ век. Известна е с чудни монашески и аскетични подвизи в земите на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започват и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за своя светица.

Освен благочестивия живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което в превод от гръцки означава „петък“. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя.

Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди – символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това е станало през 1238 г. по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство.

Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците завладяват и тази твърдина, през 1396 г., реликвата отново е пренесена – този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата са били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те са били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу.

В този параклис избухва пожар, но мощите на светицата по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е известен и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в народните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.

Днес имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун. Името Петко произлиза от „петък“ – петия ден от седмицата. Смята се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“ („петък“, в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото „Παρασκευή“).

Зограф: Таня Кондова-Пенева
Стенопис в църквата „Св. Пантелеймон“ – гара Бяла, 2019г.